<- Обратно към „Новини“

Интервю с д-р Николай Сердев, д.м., Председател на българското дружество по естетична хирургия и медицина

Въпрос: Доктор Сердев, каква е разликата между специалността „Козметична хирургия” и например специалностите „Пластично-възстановителна и естетична хирургия”, „УНГ”, „Дерматология и венерология”? Такива специалисти рекламират, че извършват козметични операции.

Отговор: Козметичната хирургия е по-висше изкуство и подобно на изобразителното, скулптурата, дизайна, архитектурата и освен специфична анатомия, хирургически способности, на първо място изисква виждане и усет за създаване на красота. Другото е лечение на заболявания, особено важна дейност при цитираните по-горе други специалности.

Ето защо, през 2000 год. в Токио медицинската общественост се събра и дефинира новата модерна специалност: ”Козметична хирургия” – „за разкрасяване на здрави пациенти“, за разлика от лечение на болни при другите хирургически специалности! В Декларацията от Токио е записано: „Поради развитието на свободната мисъл и екстремно специализираната същност на разкрасяването в медицината, декларираме „козметичната хирургия“ като автономна и независима от всяка друга специалност.” С подписването на “Декларацията от Токио 2000” посочената специалност окончателно се обособи и узакони в световен мащаб. По целия свят модерно мислещите нации отграничиха посочената специалност от всички останали, лекуващи заболявания. Аз съм горд, че моят подпис стои от българска страна на тази деекларация, променяща мисленето и изкуството в медицината.

Думата „козметика” на латински език означава „разкрасяване, наука,, методи, средства за разкрасяване”. Специалността „Козметична хирургия”, бе основана в България от 2001г., за да отговори на световните тенденции и препоръки. Тя е единствената специалност, третираща клинично здрави пациенти, здрави хора, без заболяване в областта на операцията или манипулацията за разкрасяване. Извършва се по желание на пациента, осмислено и консултирано със специалист в областта на козметичната хирургия. Изискват мини-инвазивни процедури, без белези, за което здравите пациенти заплащат сами, именно защото са здрави и нямат заболяване. Козметичната хирургия няма нищо общо със здравно-осигурителната каса и не може да сключва договори за заплащане по клинични пътеки. Обратно, всички други специалности – цитирани от Вас по горе – лекуват болни по клинични пътеки, за което хората плащат здравните си осигуровки. Смесването на здрави и болни от една страна е неправилно по медицински показания и от друга, източва здравната каса.

Затова, Министерство на здравеопазването още през 2001г. отдели специалността „козметична хирургия” от всички други специалности, за да не бъдат ощетявани нито здравната каса (НЗОК), нито здравно осигуряващите се, които дават парите си, за да бъдат лекувани при заболяване, а не, за увеличаване на бюста на здрава жена. От друга страна, отделянето на „козметичната хирургия” защитава болните. Те не трябва да се смесват със здрави и не трябва да плащат за лечението си, след като са здравно осигурени. Понастоящем е честа практика да се искат пари за „уж-естетични” операции при болни. Това е корупционна практика. Например болни с изгаряния и други заболявания не са здрави и подлежат не на естетични, а на пластични операции по повод ръбцови промени, което е наречено „ръбцова болест”. Здравно-осигурителната каса заплаща тези операции и болните не трябва да плащат допълнително.
Основните изисквания на обнародвания медицински стандарт по „козметична хирургия“ са: териториална самостоятелност и недопускане на смесването на различна степен на асептика. Козметична хирургия съгласно медицинския стандарт не може да се практикува в септичната среда на изгаряния например. По стандарт тя трябва да е изцяло териториално отделена.

Въпрос: Какви са принципите на специалността „козметична (естетична) хирургия”?

Отговор: Съгласно медицинския стандарт, дейността се осъществява в съответствие със следните принципи:
Първо: „Минимализиране и миниатюризиране на видимите цикатрикси. Тенденция е миниинвазивните и неинвазивните методи да заемат все по-голям процент от извършваната дейност. Навлизането на нови методи, технологии и апаратура все повече позволява използване на точковидни белези и избягване на рязане и изрязване на кожа, т.н. инцизии и ексцизии, оставящи неизличими белези – цикатризиране, което компрометира и резултат се оказва неестетичен.”

Второ: „Избягване на ненужна оперативна травма на тъканите, намаляване на обема на оперативните интервенции. Минимализирането на оперативната травма подобрява резултата. Всеобщо наложеното мото е „Less is more“ – „по-малко е по-добре“. Такъв подход подобрява и съкращава следоперативния период, което отговаря на основните изисквания на пациентите – по-бързо възстановяване и завръщане към социалния живот.”

Трето: „Асептиката е основно и много важно изискване при клинично здрави пациенти. Изискването за асептика и асептични потоци наложи световна тенденция за изнасяне на дейността по козметична (естетична) хирургия извън болниците, където е налице т.н. „болнична инфекция” – създадени резистентни щамове на микроорганизми, опасни за инфектиране на здравите оперирани пациенти. Дейността по стандарт трябва да се практикува в извънболнични еднопрофилни лечебни заведения по козметична (естетична) хирургия с оглед постигане на по-висока степен на асептика и свеждане на инфектирането на здрави пациенти под например 0,03%.

Четвърто: В стандарта е записано, че следните методи са непрепоръчителни и трябва да се избягват: Това са:
– „свободна и несвободна кожна пластика, характерни за пластичната хирургия, както и методите на свободно и несвободно пренасяне на цели тъкани, характерни за реконструктивната хирургия – те са непрепоръчителни в козметичната (естетичнатата) хирургия, поради оставяне на тежки белези.”
– „Методи, водещи до цикатризиране (оставяне на белези), непрепоръчителни в естетиката и козметиката Те могат да се прилагат само, ако другите методи на козметичната (естетичната) хирургия са недостатъчно ефикасни, например при наличие на значим излишък или увисване и нееластичност на кожата.”
– „Методите, които особено при млади хора, водят до неестетични белези (ръбцообразуване). Това са методите на ненужно изрязване на кожа на гърдите, корема, лицето, седалището, бедрата, когато за тази цел са налице и могат да се използват други методи на козметична (естетична) хирургия.”
– „Изрязването – резекционна несвободна кожна пластика може да се използва само когато всички останали естетични методи биха са изчерпани като възможности или те биха били недостатъчно ефикасни спрямо увисване или нееластичност на кожата. Такива състояния са единствено гигантомастия (несъразмерно големи гърди), увисване (престилка) на корема, тотално увисване на кожата на тялото след драстично отслабване.” Когато няма висене на кожа, рязането и изрязването й е забранено.